Constantinople Heals the "Macedonian Schism"

On May 9, the Ecumenical Patriarchate made a historic decision regarding the Orthodox Church in North Macedonia.

In some ways (but not in everything) this decision resembles the solution to the "Ukrainian problem." On the issue of consecrations/ordinations, Constantinople applied its prerogative to entertain appeals and the principle of οικονομ?α, as it had done previously with respect to the consecrations/ordinations in the Kyiv Patriarchate and the Ukrainian Autocephalous Orthodox Church.

As in the case of Ukraine, Constantinople left the Ohrid church to determine its canonical status, in cooperation with the Serbian Church.

In my opinion, there is little chance that Skopje and Belgrade will be able to agree on such a status in the near future. Therefore, in effect, we are talking about the actual recognition of Ohrid autocephaly by Constantinople. True, so far it was not endorsed by a Tomos. The document issued by Constantinople is called "praxis," that is, "act." It has the status of "patriarchal and synodal", that is, signed by the patriarch and accepted by the majority of the members of the Synod. The status of this document is lower than the Tomos, but it turned out to be sufficient to heal the schism. It cannot be ruled out that there will also be a Tomos for the Ohrid church in the future. But so far, there are no concrete plans for this.

Another important point: the synodal decision essentially disidentifies the Church and its administrative structures. This is the thesis that I promote in my books. As a result of such a disidentification, the healing of the "Macedonian schism" became possible, just as earlier the healing of the "Ukrainian schism". The most important thing is that the fullness of communion with the people of God has been restored. How this communion will be administered is a secondary question.

The Russian Orthodox Church and the Ukrainian Orthodox Church under the Moscow Patriarchate have not accepted the healing of the "Ukrainian schism" by Constantinople, because they completely identify the Church with its administrative structures. Rather, the hierarchy identified itself with the Church and took the position of the eldest son from the Gospel parable. Let's see if the Serbian hierarchy will take a similar pose.

As a result, in my opinion, for the time being, Constantinople has used the principle of primus inter pares without much abuse, but with great benefit for pan-Orthodox unity. That does not exclude, of course, the possibility of abuse in the future.

A Bulgarian translation of the piece:

Накратко за решението на Константинопол относно Охридската църква.

На 9 май Вселенската патриаршия взе историческо решение по отношение на Православната църква в Северна Македония. И Москва, и Белград организираха политически игри около този проблем, но безуспешно. А Константинопол го реши елегантно и пастирски (въпреки, че в това решение има и елемент на политика).

В някои отношения (но не във всичко) това решение наподобява решението на ?украинския проблем“. По въпроса за хиротонията Константинопол използва правото си да приема жалби и приложи принципа на икономията, както по отношение на хиротонията на УПЦ КП и УАПЦ. И сама по себе си грижата за тази Църква бе обоснована с историческия й произход през Средновековието именно от Константинополската църква – както в случая с Киевската митрополия. Между другото, Константинопол запазва някаква неопределена форма на грижа за бъдещето на тази църква.

Въпреки това, както в случая с Украйна, Константинопол остави самата църква да определи по-нататъшния си каноничен статут – обаче в съгласие със Сръбската църква.

Според мен няма изгледи Скопие и Белград да успеят да се споразумеят в близко бъдеще. Следователно по същество става дума за фактическо признаване на охридската автокефалия от Константинопол. Вярно, засега без Томос. Документът, издаден от Константинопол, се нарича ?praxis“, тоест ?деяние“. Той има статут на ?патриаршески и синодален”, тоест подписан от патриарха и приет от мнозинството от членовете на Синода. Статусът на този документ е по-нисък от Томоса, но е достатъчен, за да излекува разкола. Не е изключено в бъдеще да има Томос и за Охридската църква. Но засега няма конкретни планове за това.

Друг важен момент: синодалното решение по същество разграничава Църквата от нейната административна структура. Това е тезата, която популяризирам в книгите си. В резултат на тази деидентификация, изцелението на ?македонската схизма” стана възможно така, както по-рано стана изцелението на ?украинската схизма”. В крайна сметка пълнотата на общуването с Божия народ се възстановява, а как ще се осъществява това в административен план - е второстепенен въпрос.

РПЦ и УПЦ-МП така и не можаха да приемат изцелението на ?украинската схизма“ от Константинопол, защото твърдо идентифицираха Църквата с нейните административни структури. По-скоро йерархията се идентифицираше с Църквата и зае позицията на по-големия син от евангелската притча. Да видим дали сръбската йерархия ще заеме подобна поза...