Честит 24 май! Нека мислим на кирилица.

Малко се нещата, неизразими с думи. Всъщност, има ли такива? Всичко, което сме били, сме и ще бъдем е език. Словото е в нас и ние сме в него. Езикът е тялото на мисълта (Г. Хегел). Несъзнаваното е структурирано като език (Ж. Лакан). Всичко е език (Ф. Долто).

Всяка дума значи веднъж. С всяка дума изживяваме света отново - такъв, какъвто го назоваваме. Думите идват, за да завещаят отсъствието си. “Казана дума, хвърлен камък.” Езикът е призмата, през която виждаме света, субективното ни преживяване на обективната реалност.

В ден като днешния, всичко това напомня колко определящ е езика за това кои сме, какви сме и какво ни се случва. Ако нещо не може да бъде разказано, то случило ли се е изобщо? Целият ни живот е наратив. Вписваме го в дневника си, в пост, в писмо, което не изпращаме, изповядваме се, "рецитираме" го пред терапевта си, пред приятеля си..

Българският език, граматика, се задъхва и пулсира в слепоочията от Думи: градивни частици на битието на всеки от нас и на онова, случващото се помежду ни в момента на обмяната им. Думи, в които "се кълнем". Можем да си спомним на български, да помечтаем на български.. Езикът разказва нас, случва ни, преди да сме избрали какво да кажем. Езикът е истина, независимо дали й дадем глас. Умението да го ценим и използваме ни дава шанса да изградим свят, който харесваме. А “колко хубост, колко мощ се крие в речта” ни “гъвкава, звънлива”, “какъв размах и изразитост жива”...!

Поклон пред делото на Светите братя Кирил и Методий! Те ни дадоха прометеевия огън, за да градим бъдещето си на светло. За нас остава дългът да поддържаме пламъка и удоволствието да се греем от топлината му.