Дигитална залъгалка

Как да преодолеем дигиталната зависимост?

Като социални същества всички ние – и възрастни, и млади, имаме нужда от социална свързаност, одобрение и усещане за важност в групата или групите, към които принадлежим. Но, ако в реалния живот, групата ни наброява под сто (100) преки контакта, то в социалните мрежи могат да бъдат и десет хиляди (10 000). Тази статия не цели да отрича развитието на технологиите и използването на социални мрежи, а да започне изграждането на осъзнатост, че съществува проблем, който дори няма точна формулировка.

В дигиталното пространство? ние самите, имаме на разположение една дигитална залъгалка, един дигитален биберон, който е на разположение по всяко време, за да създаде илюзорен комфорт и социално утвърждение – независимо дали е заслужено или не. Когато се чувстваме неудобно или сме самотни, когато сме несигурни или уплашени, когато сме стресирани или имаме нужда от малко харесване, ние прибягваме до местата, където е най-лесно да получим лайкове[1], а именно социалните мрежи. Получаването на лайкове е психологическа форма на хранене на егото и необходимост от чуждо одобрение и утвърждаване. Това до известна степен прави човека неспособен да действа съобразно собствените си ценности, а да зависи от ценностите, егото и одобрението на другите като критерии за правилност. Съзряващата и в процес на изграждане личност на човек, не успява да създаде неповторима версия на себе си, бидейки подвластна на очакванията към профила в социалните мрежи.? Този порочен цикъл се превръща в още по-сериозна форма на контрол над личността, какъвто дори религията не е постигала.

Всеки може да извика в съзнанието си картина, в която група млади хора са вторачили погледи в мобилните си устройства и преживяват общуването по-скоро през чатове[2], лайкове и емотикони[3], отколкото през самото общуване на живо, един до друг, един с друг. Дали това ще се превърне в преобладаващия начин на общуване за сегашното и бъдещите поколение, ще бъде обект на следващи изследвания.?

Наред със смекчаването на проблемите, причинени или изострени от социалните медии, Движението за хуманни технолгии също се стреми да подобри качеството на съдържанието, с което хората се сблъскват, за да контролират разпространението на неща като дезинформация, реч на омразата и пропаганда, както и да намалят ефекта им върху хората и обществото. Фалшивите новини например, се разпространяват шест (6) пъти по-бързо от истинските новини. Според научни изследвания това е така, защото фалшивите новини имат свойството да привличат много по-силно вниманието, както и водят до по-голяма емоционална ангажираност. Тези примери доказват несъответствието между естествената човешка чувствителност и експоненциално нарастващата мощ на технологията. Един проблем, който вероятно ще ескалира в бъдеще, а усилията за преодоляването му могат да включват налагане на алгоритмична прозрачност и отчетност за типовете съдържание, които се споделят чрез дадена платформа. [4],[5]

За да се осъзнаят последиците от това, че самата технология е натоварена с материална обремененост и задължение за печалба, е необходимо да се? разгледа уязвимостта на човешкия мозък. Много книги, статии и публикации са написани за разнообразието от когнитивни пристрастия, при които еволюцията ни е оставила също склонността да надценяваме нашата свобода на действие над тях. Много добър пример за това е гледането на видеоклип в YouTube – много скоро след първия видеоклип, се оказва, че сме изгледали много повече отколкото сме планирали. Препоръчителният алгоритъм (“Recommended for you”[6]) на YouTube е експерт в предлагането, като така ни кара да продължим да гледаме още и още, увлечени от ?препоръчаното“ за нас съдържание. Такива алгоритми са основани на задържане на интереса и времето на екрана, без да се интересуват какво възнамеряваме да правим през следващите минути от живота си, колко важни задачи ни очакват или какви срокове и обещания трябва да спазим.

В свят, в който приложенията непрекъснато се конкурират за човешкото внимание, осъзнатостта на индивида е под атака. Осъзнатостта означава да усещаме по спокоен и балансиран начин какво се случва в ума ни, в тялото ни и около нас. Осъзнатостта позволява да действаме според намеренията си и да избягваме живот, който се превръща в поредица от автоматизирани действия и реакции, често базирани на страх, временен интерес и недостиг на мислене. Както всяко друго качество, така и умението за осъзнатост може да се развие и възпита у индивида. А ролята на учителя е да подпомага развитието и възпитанието на учениците, и превръщането им в личности с избор и осъзнатост, а не роботизирани хора на автопилот.

[1] От анлг.ез. like – харесвам; използва се като нарицателно за одобрен пост или публикация в социалните мрежи.

[2] От англ.ез. chat – разговарям, бъбря; използва се като нарицателно за общуване през мобилни апликации като Viber, Whatsapp, Messenger и др.

[3] От англ.ез. emoticons – произлиза от?emotional?– ?емоционален“ и?icon?– ?икона“.

[4] What is Humane Tech, Ethical.net, 2020, https://ethical.net/glossary/what-is-humane-tech/

[5] Rouse, M., Humane Tech, 2019, https://whatis.techtarget.com/definition/humane-tech

[6] От англ.ез. – препоръчано за вас.